Постинг
02.11.2012 18:41 -
Легенда за Нарцис - 2-ра част
Автор: slavalessy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 832 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.11.2012 18:50
Прочетен: 832 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 02.11.2012 18:50
"Пожеланието на нимфата се сбъднало. Богинята на любовта Афродита се ядосала, задето Нарцис отхвърля нейните дарове, и го наказала. Веднъж през пролетта, по време на лов, Нарцис се приближил до един ручей и поискал да се напие със студена вода. ...Тук именно го сполетяло наказанието на Афродита. Той се заглежда изумен в своето отражение във водата с очи, изпълнени с любов, говори му ласкаво, зове го, протяга към него ръце. Нарцис се навежда над водното огледало, за да целуне своето отражение, но целува само студената вода на ручея. Всичко забравил Нарцис; не се отделя от ручея; той стои неотлъчно и се любува сам на себе си. Той не яде, не пие, не спи. Накрая, изпълнен с отчаяние, Нарцис извиква, протягайки ръце към своето отражение:
-О, кой е страдал тъй жестоко! Нас ни делят не планини, не морета, а само ивичка вода и все пак не можем да се съберем. Я излез от ручея!
Замислил се Нарцис, загледан в образа във водата. Изведнъж страшна мисъл му дошла в главата и той, наведен до самата вода, започнал тихо да шепти:
-О, мъка! Страх ме е,не съм ли влюбен в самия себе си! Та ти си самият аз! Аз обичам себе си. Чувствам, че малко ми е останало да живея. Едва разцъфнал, ще увехна и ще сляза в мрачното царство на сенките. Смъртта не ме плаши; смъртта ще сложи край на мъките на любовта.
Силите напускат Нарцис, той бледнее и чувства вече приближаването на смъртта, но все пак не може да се откъсне от своя образ.Сълзите му падат в бистрите води на ручея. По огледалната водна повърхност се образуват кръгове и прекрасният образ на Нарцис изчезва ...
Клюмнала главата на Нарцис върху зелената крайбрежна морава и мракът на смъртта покрил очите му. Нарцис умрял. Оплаквали го в гората младите нимфи, оплаквала го и Ехо. И нимфите приготвили за младия Нарцис гроб, но когато дошли за тялото му, не го намерили. На мястото, гдето клюмнала върху тревата Нарцисовата глава, било поникнало бяло, дъхаво цвете, цветето на смъртта; то се нарича нарцис."
Край
"Старогръцки легенди и митове",Н.А.КУН
-О, кой е страдал тъй жестоко! Нас ни делят не планини, не морета, а само ивичка вода и все пак не можем да се съберем. Я излез от ручея!
Замислил се Нарцис, загледан в образа във водата. Изведнъж страшна мисъл му дошла в главата и той, наведен до самата вода, започнал тихо да шепти:
-О, мъка! Страх ме е,не съм ли влюбен в самия себе си! Та ти си самият аз! Аз обичам себе си. Чувствам, че малко ми е останало да живея. Едва разцъфнал, ще увехна и ще сляза в мрачното царство на сенките. Смъртта не ме плаши; смъртта ще сложи край на мъките на любовта.
Силите напускат Нарцис, той бледнее и чувства вече приближаването на смъртта, но все пак не може да се откъсне от своя образ.Сълзите му падат в бистрите води на ручея. По огледалната водна повърхност се образуват кръгове и прекрасният образ на Нарцис изчезва ...
Клюмнала главата на Нарцис върху зелената крайбрежна морава и мракът на смъртта покрил очите му. Нарцис умрял. Оплаквали го в гората младите нимфи, оплаквала го и Ехо. И нимфите приготвили за младия Нарцис гроб, но когато дошли за тялото му, не го намерили. На мястото, гдето клюмнала върху тревата Нарцисовата глава, било поникнало бяло, дъхаво цвете, цветето на смъртта; то се нарича нарцис."
Край
"Старогръцки легенди и митове",Н.А.КУН
Легендата за Тантал и Танталовите мъки -...
Легендата за Авгий и Авгиевите обори
Легендата за Кипарис
Легендата за Авгий и Авгиевите обори
Легендата за Кипарис
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 788
