„Орфей бил съгласен на всичко. Той бърза по-скоро да си тръгне. Бързият като мисълта Хермес довел сянката на Евредика. Орфей я гледа с възторг.Той иска да прегърне сянката на Евредика, но Хермес го възпира, като му казва:

   - Орфее, та ти прегръщаш само сянка. Да вървим по-скоро; нашият път е труден.

   Тръгнали. Напред върви Хермес, подир него Орфей, а зад Орфей сянката на Евредика. Харон ги прекарал през река Стикс със своята ладия. Ето и пътечката, която извежда на повърхността на земята. Пътят е труден. Пътечката се извива стръмно нагоре и цялата е отрупана с камъни. Наоколо – гъст здрач. Едва се очертава в здрача фигурата на вървящия напред Хермес. Но ето че в далечината почнала да прозира светлина. Там е изходът. И около пътниците станало сякаш по-светло. Ако се обърне, мисли си Орфей, ще види вече Евредика. Но върви ли тя след него? Не е ли останала в изпълненото с мрак царство на душите на умрелите? ...Все по-голяма тревога за Евредика обзема Орфей. Все по-често той се спира. А наоколо е все по-светло. Сега Орфей съвсем ясно би видял сянката на жена си. И забравил всичко, той се спрял и се обърнал. Почти до себе си той видял сянката на Евредика. Протегнал към нея ръце Орфей , но сянката се отдалечила, отдалечила и потънала в мрака. Като впеценен стоял Орфей, обзет от отчаяние. Трябвало да преживее за втори път смъртта на Евредика и виновник за тази втора смърт бил самият той.

   Дълго стоял така Орфей...Той решил отново да се върне при трона на Хадес, отново да го моли да върне Евредика. Но старият Харон не го прекарал през Стикс със своята прогнила лодка; напразно го молел Орфей – молбите на певеца не трогнали коравосърдечния Харон. Седем дни и седем нощи седял печалният Орфей на брега на Стикс, проливайки скръбни сълзи; забравил да се храни, забравил всичко, роптаейки срещу боговете от мрачното царство на душите на умрелите. Едва на осмия ден решил  да напусне бреговете на Стикс и да се върне в Тракия.”    

     Край

   „Старогръцки легенди и митове”,Н.А.КУН