Постинг
29.10.2012 18:32 -
Легендата за Сизиф
Автор: slavalessy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2694 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.10.2012 18:42
Прочетен: 2694 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 29.10.2012 18:42
"Никой в Гърция не можел да се равнява по коварство, хитрост и ловкост на ума на Сизиф. Благодарение на своята хитрост той натрупал несметни богатства в Коринт; надалеч се разнесла славата на неговите съкровища.
Когато дошъл при него богът на смъртта, мрачният Танатос, за да го заведе долу, в печалното царство на Хадес, Сизиф, който предварително бил почувствал приближаването на бога на смъртта, коварно подвел бог Танатос и го оковал във вериги. Тогава хората на Земята престанали да умират. Никъде не ставали вече великолепни погребения; хората престанали и да принасят жертви на боговете от подземното царство. Бил нарушен редът, установен от Зевс на Земята. И гръмовержецът Зевс изпратил при Сизиф могъщия бог на войната Арес. Арес освободил Танатос от оковите, а Танатос изтръгнал душата на Сизиф и я отвел в царството на сенките на умрелите.
Но и тук хитрият Сизиф успял да се справи. Той казал на жена си да не погребва тялото му и да не принася жертви на подземните богове. Жена му го послушала. ...Сизиф измамил владетеля Хадес - помолил го да го пусне да отиде на светлата Земя, за да заповяда на жена си да принесе богати жертви и пак да се върне в царството на сенките. Разбира се, че Сизиф не се върнал в Хадесовото царство. Той останал в разкошния си дворец и весело пирувал, като се радвал, че единствен измежду всички смъртни е съумял да се върне от мрачното царство на сенките.
Хадес се разгневил и пак изпратил Танатос да вземе душата на Сизиф. Танатос се явил в двореца на най-хитрия от смъртните и го заварил на великолепен пир. Омразният и на боговете, и на хората бог на смъртта измъкнал душата на Сизиф; сега Сизифовата душа завинаги отлетяла в царството на сенките.
В задгробния живот Сизиф изтърпява тежко наказание заради всичкото си коварство, всичките измами, които е извършил на Земята. Той е осъден да изкачва на една висока, стръмна планина грамаден камък. Напрягайки всички сили, Сизиф работи. Едри капки пот се стичат от него поради тежката работа. Все по-близо е върхът; още малко усилие и край на Сизифовия труд! Но камъкът се изплъзва от ръцете му и с трясък се търкулва надолу, като вдига облаци прах. И Сизиф отново се залавя за работа.
Така вечно търкаля Сизиф камъка и никога не може да стигне до целта - до върха на планината."
"Старогръцки легенди и митове", Н.А. КУН
Когато дошъл при него богът на смъртта, мрачният Танатос, за да го заведе долу, в печалното царство на Хадес, Сизиф, който предварително бил почувствал приближаването на бога на смъртта, коварно подвел бог Танатос и го оковал във вериги. Тогава хората на Земята престанали да умират. Никъде не ставали вече великолепни погребения; хората престанали и да принасят жертви на боговете от подземното царство. Бил нарушен редът, установен от Зевс на Земята. И гръмовержецът Зевс изпратил при Сизиф могъщия бог на войната Арес. Арес освободил Танатос от оковите, а Танатос изтръгнал душата на Сизиф и я отвел в царството на сенките на умрелите.
Но и тук хитрият Сизиф успял да се справи. Той казал на жена си да не погребва тялото му и да не принася жертви на подземните богове. Жена му го послушала. ...Сизиф измамил владетеля Хадес - помолил го да го пусне да отиде на светлата Земя, за да заповяда на жена си да принесе богати жертви и пак да се върне в царството на сенките. Разбира се, че Сизиф не се върнал в Хадесовото царство. Той останал в разкошния си дворец и весело пирувал, като се радвал, че единствен измежду всички смъртни е съумял да се върне от мрачното царство на сенките.
Хадес се разгневил и пак изпратил Танатос да вземе душата на Сизиф. Танатос се явил в двореца на най-хитрия от смъртните и го заварил на великолепен пир. Омразният и на боговете, и на хората бог на смъртта измъкнал душата на Сизиф; сега Сизифовата душа завинаги отлетяла в царството на сенките.
В задгробния живот Сизиф изтърпява тежко наказание заради всичкото си коварство, всичките измами, които е извършил на Земята. Той е осъден да изкачва на една висока, стръмна планина грамаден камък. Напрягайки всички сили, Сизиф работи. Едри капки пот се стичат от него поради тежката работа. Все по-близо е върхът; още малко усилие и край на Сизифовия труд! Но камъкът се изплъзва от ръцете му и с трясък се търкулва надолу, като вдига облаци прах. И Сизиф отново се залавя за работа.
Така вечно търкаля Сизиф камъка и никога не може да стигне до целта - до върха на планината."
"Старогръцки легенди и митове", Н.А. КУН
Легендата за Тантал и Танталовите мъки -...
Легендата за Авгий и Авгиевите обори
Легендата за Кипарис
Легендата за Авгий и Авгиевите обори
Легендата за Кипарис
Разбиране на никотиновите торбички: Пълн...
Атанас Далчев
„Бъдни вечер“ и предсказанията (не на Но...
Атанас Далчев
„Бъдни вечер“ и предсказанията (не на Но...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 788
