ПЪРВА КНИГА
   ЦАРСТВА
   Глава 17
  " 1.Филистимци събраха войските си за война,събраха се в Сокхот, що е в Иудея, и разположиха стан между Сокхот и Азек в Ефес-Дамим.
   2.А Саул и израилтяните се събраха и разположиха стан в дълбоката долина и се приготвиха за война против филистимци.
   3.И застанаха филистимци от едната страна на планината и израилтяните от другата страна на планината, а между тях беше долината.
   4.И от филистимския стан се изстъпи едноборец, по име Голиат, от Гет; на ръст шест лакти и педа.
   5.На главата му имаше меден шлем; и облечен бе той в люспеста броня, и бронята тежеше пет хиляди сикли мед;
   6.на нозете му имаше медни ногавици и на плещите му - меден щит;
   7.и топорището на копието му беше като тъкашко кросно, а самото му копие - от шестотин сикли желязо, и пред него вървеше оръженосец.
   8.И застана той и викна към израилтянските полкове, думайки им: защо сте излезли да воювате? Не съм ли аз филистимец, а Вие роби Саулови? Изберете си един човек, и нека слезе при мене;
   9.ако той може да се бие с мене и ме убие, ние ще ви бъдем роби; ако пък аз го надвия и го убия, вие ще ни бъдете роби и ще ни служите.
   10.Каза още филистимецът: днес ще посрамя полковете израилски; дайте ми човек, и ние ще се бием двама.
   11.И Саул и всички израилтяни чуха тия думи на филистимеца , и много се уплашиха и ужасиха.
   12.Давид беше син на ефратеца от Витлеем Иудин, на име Иесей, който имаше осем сина; в дните на Саула тоя човек достигна старост и беше най-стар между мъжете.
   13................
   14.Давид беше най-малък.Тримата по-големи отидоха със Саула,
   15.а Давид се беше върнал от Саула, за да пасе овците на баща си във Витлеем.
   16.Оня филистимец излизаше сутрин и вечер и се показваше четирийсет дена.
   17.И Иесей рече на сина си Давид: вземи за братята си ефа печено жито и тия десет хляба и ги занеси по-скоро в стана при братята си;
   18.а тия десет пити сирене занеси на хилядоначалника и разпитай за здравето на братята и узнай за нуждите им.
   19.Саул и те и всички израилтяни се намираха в дълбоката долина и се готвеха за боя с филистимците.
   20.Давид стана сутринта рано, остави овците на пазач, и като взе товара, тръгна, както му бе заповядал Иесей; и дойде при колите, когато войската бе наредена и с вик се готвеше за бой.
   21.Тогава израилтяни и филистимци се разположиха войска срещу войска.
  22.Давид остави товара си при пазача на колите, затече се в редовете, дойде и попита братята си за здравето. 
   23.И ето, когато той разговаряше с тях, едноборецът, комуто името беше Голиат, филистимец от Гет, излиза от редовете филистимски и казва ония думи, и Давид ги чу.
   24.И всички израилтяни, като виждаха тоя човек, избягаха от него и много се бояха.
   25.И израилтяните казваха: видите ли тоя човек, който излиза? Той излиза, за да хули Израиля; да би го някой убил, царят би го надарил с голямо богатство, и би му дал дъщеря си за жена, и дома на баща му би направил свободен у Израиля.
   ...............
   32.И рече Давид на Саула: нека никой не пада духом пред тогова; твоят раб ще отиде и ще се бори с тоя филистимец.
   33.А Саул отговори на Давид: не можеш отиде против тоя филистимец  да се бориш с него, защото ти си още момче, а той е войник още от младини.
   34.Тогава Давид рече на Саул: твоят раб пасеше бащините си овци, и когато се случваше да дойде лъв или мечка, и отвличаше овца от стадото,
   35.аз се спущах подире му, нападах го и отнемах я от устата му; ако пък той се хвърляше върху ми, аз го хващах за космите, ударях го и го убивах;
   36...........
   37.Давид рече още: Господ, който ме избавяше от лъва и мечката, ще ме избави от ръцете на тоя филистимец. И рече Саул на Давида: иди, нека Господ бъде с теб.
   38.Саул облече Давида с дрехите си, тури на главата му меден шлем и му надяна броня.
   39.Давид запаса меча му върху дрехите и се опита да ходи, понеже никога не беше ходил с такова въоръжение. И Давид рече на Саула: не мога да ходя с това, не съм навикнал. И сне Давид всичко това от себе си.
   40.И взе в ръка тоягата си, избра пет гладки камъчета от потока и ги тури в овчарската торбичка, която беше с него; и с торбичка и прашка в ръка излезе срещу филистимеца.
   41.Излезе и филистимецът, като отиваше и се приближаваше към Давида, и отпреде му вървеше оръженосецът.
   42.Погледна филистимецът  и като видя Давида, с презрение го изгледа , понеже беше млад, рус и хубавец
   43.Филистимецът рече на Давида: защо си тръгнал срещу мен с тояга и с камъни? Нима съм куче? Давид отговори: не, а по-долен от куче. Тогава филистимецът прокле Давида с боговете си.
   44.И филистимецът рече на Давида: приближи се до мене и ще дам тялото ти на птиците небесни и на зверовете полски.
   45.А Давид отговори на филистимеца: ти идеш против мене с меч, копие и щит, аз ида против тебе в името на Господа Саваота, Бога на Израилиевото войнство, което ти оскърбяваш;
   46.сега ще те предаде Господ в ръката ми и аз ще те убия, ще снема от теб главата ти и ще дам твоя труп и труповете на филистимската войска на птиците небесни и зверовете земни и цялата земя ще узнае, че има бог у Израиля;
   47.и цялата тая тълпа ще узнае, че не с меч и копие избавя Господ, защото това е война на Господа и Той ще ви предаде в ръцете ни.
   48.Когато филистимецът се изправи и взе да пристъпя и се приближава към Давида, Давид бързо се затече към мястото на битката срещу филистимеца.
   49.И бръкна Давид с ръка в торбичката, извади оттам един камък и хвърли с прашката, та удари филистимеца в челото, тъй че камъкът се заби в челото му, и той падна ничком на земята.
   50.Тъй с прашка и камък надви Давид филистимеца; удари филистимеца и го уби; а меч Давид нямаше в ръце.
   51.Тогава Давид се затече и като стъпи върху филистимеца, взе та изтегли меча му от ножницата, удари го и отсече с него главата му; филистимци, като видяха, че техният юнак умря, удариха на бяг."