Из Библията - трета книга "ЦАРСТВА"
Глава 3
   1."Когато се закрепи царството в ръцете на Соломона , Соломон се сроди с фараона, египетския цар, и си взе фараоновата дъщеря и я въведе в Давидовия град, докле построи дома си, дома Господен и стените около Иерусалим.
   ....
   3.Соломон възлюби Господа, като ходеше по наредбите на баща си Давида, но и той принасяше жертви и кадеше по оброчищата.
   4.И царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, понеже там беше главният жертвеник. Хиляди всесъжения принесе Соломон върху тоя жертвеник.
   5.В Гаваон Господ се яви нощем Соломону насъне ; и рече Бог : искай, каквото желаеш да ти дам.
   6.Соломон каза:Ти стори велика милост на твоя раб - баща ми Давида ; и задето той ходеше по Тебе по истина и правда и с искрено сърце пред Тебе, Ти му запази тая велика милост и му подари син, който да седи на престола му, както това е днес;
   ....
   9.дай, прочее, на Твоя раб разумно сърце, за да съди Твоя народ и да различава що е добро и що е зло ; защото, кой може да управлява тоя многоброен Твой народ?
   10.И угодно биде Господу, дето Соломон поиска това.
   11.И Бог му каза : задето поиска това и не поиска за себе си дълъг живот, не поиска богатство, не поиска душите на твоите врагове, а си поиска разум, за да умееш да съдиш,
   12.ето, Аз ще сторя по думата ти : ето, давам ти мъдро и разумно сърце, тъй че подобен на тебе не е имало преди тебе, и след тебе няма да се издигне подобен на тебе;
   13.и това, което ти не поиска , Аз ти  давам - богатство и слава, тъй че не ще има подобен на тебе между царете през всички твои дни;
   14.и ако ходиш по Моя път, като пазиш Моите наредби и Моите заповеди, както ходи баща ти Давид, ще продължа и твоите дни.
   15.Соломон се пробуди, и ето, това беше сън. И отиде в Иерусалим, та застана пред жертвеника при ковчега на завета Господен, принесе всесъжения, извърши мирни жертви и даде угощение на всичките си служители.
   16.Тогава дойдоха при царя две жени блудници и се изправиха пред него.
   17.И едната жена каза:о, господарю мой! аз и тая жена живеем в една къща и родих при нея в тая къща;
   18.на третия ден след като родих , роди и тая жена ;  ние бяхме заедно , и в къщата при нас нямаше никой външен човек ; само ние двете бяхме в къщата.
   19.През нощта умря синът на тая жена, защото бе легнала връз него,
   20.и тя станала през нощта, взела моя син от мен, когато аз, твоята рабиня, съм спала, и го турила до гърдите си, а своя мъртъв син турила до моите гърди;
   21.сутринта станах да накърмя сина си, и ето, той беше мъртъв ; а когата на виделина се взрях в него, това не беше моят син, когото бях родила.
   22.Другата жена каза : не , моят син е живият, а твоят син е умрелият. А тя й казваше : не, твоят син е умрелият, а моят е живият. И се препираха тъй пред царя.
   23.Царят каза : тая говори : моят син е живият, а твоят е умрелият ; а оная говори : не, твоят син е умрелият, а моят син е живият;
   24.И царят каза : дайте ми меч. И донесоха на царя меч.
   25.И царят каза : разсечете живото дете на две и дайте половината на едната и половината на другата.
   26.И отговори на царя оная жена , чийто беше живият син, защото цялата й външност се бе развълнувала от жалост към нейния син : о, господарю мой! Дайте й това дете живо  и го не убивайте. А другата казваше : нека не бъде ни мое, ни твое, сечете.
   27.И царят отговори и рече: дайте на тая живото дете, и го не убивайте : тя е негова майка.
   28.И цял Израил чу за съда, как царят отсъди. И наченаха да се боят от царя, защото видяха, че има мъдрост Божия в него, за да извършва съд."