"...трудността да се слушаме. Да се изчака с повече или по-малко търпение другият да свърши да говори само за да можем да кажем това, което вече сме намислили, не означава обезателно водене на диалог, а много пъти е смесица и наслагване на два монолога...При тези случаи хората не установяват никакъв контакт с казаното от другия, не се слушат, защото всеки от тях вече е решил, че той е правият, и единственото, на което са готови, е да изчакат реда си, за да могат да докажат правотата си."

" Хората обикновено се оплакват, че не са обичани, когато всъщност проблемът е, че не могат да обичат."

" Хората мислят, че обичат, но в действителност са се вкопчили в нуждата си да притежават другия...Сякаш казват: "  Обичам те, докато си до мен, но ако си отидеш, сигурно ще те намразя." Това не е любов. Любовта преминава през възможността да мислиш за това, от което се нуждае другият, да сме доволни, ако другият е добре, като всичко това не зависи от неговото присъствие."

" Интелигентността на една двойка се проявява, когато тя се радва на това, което има, и не води битки за постигане на онова, което не може да бъде постигнато."

                                               "Да се обичаме с отворени очи", Хорхе Букай