СЛАВА ПИШЕ ЗА ВАС :) :: Легендата за Аполон и Дафна

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Архив

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

24.08.2014 19:52 - Легендата за Аполон и Дафна

Автор: slavalessy Категория: Други

Прочетен: 3185 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 24.08.2014 19:55

"Светлият, жизнерадостен бог Аполон познава и скръбта; и него постигнало нещастие. Той познал скръбта наскоро след победата си над Питон. Когато Аполон, горд, задето е победил Питон, стоял над сразеното от стрелите му чудовище, той видял младия бог на любовта Ерос, опъващ златния си лък. Аполон му казал със смях:
   - Що ти трябва, дете, такова страшно оръжие? Я по-добре остави на мене да запращам поразяващите златни стрели, с които току-що убих Питон. На тебе ли остана да се сравняваш по слава с мене, стрелеца? Да не би да искаш да постигнеш по-голяма слава от моята?
   Обиденият Ерос гордо отвърнал на Аполон:
   - Твоите стрели, Феб-Аполоне, бият безпогрешно, всички поразяват те, но моята стрела ще порази тебе.
   Ерос размахнал златните си криле и в миг литнал на високия Парнас. Там извадил от стрелника си две стрели - една, раняваща сърцето и предизвикваща любовта, нея стрелнал в сърцето на Аполон; втора, убиваща любовта, нея стрелнал в сърцето на нимфата Дафна, дъщерята на речния бог Пеней.
   Случайно Аполон срещнал прекрасната Дафна и се влюбил в нея. Но щом Дафна зърнала златокъдрия Аполон, с бързината на вятъра се впуснала в бяг, тъй като стрелата на Ерос, убиваща любовта, била пронизала сърцето й. Забързал да я догони сребролъкият бог.
   -Стой, прекрасна нимфо - викнал Аполон - защо бягаш от мене като овчица, гонена от вълк? Като гълъбица, която се спасява от орел, летиш ти! Та аз не съм ти враг! Виж, ти си наранила краката си на острите бодли на трънката. Я почакай, спри! Аз съм Аполон, синът на гръмовержеца Зевс, а не обикновен смъртен овчар.
   Но прекрасната Дафна бягала още по-бързо. Като на криле тичал подир нея Аполон. Все повече се приближавал до нея. Насмалко да я настигне! Дафна усеща вече дишането му. Силите й я напускат. И тя се примолва на баща си Пеней:
   -Татко Пеней, помогни ми! Разтвори се по-скоро, земьо, та ме погълни! О, отнемете този мой образ, той ми причинява само страдание!
   Още недоизрекла това, и веднага членовете й изтръпнали. Кора покрила нежното й тяло, косата й се обърнала в листа, а ръцете, вдигнати към небето, се превърнали в клони. Дълго стоял опечален Аполон пред появилото се лаврово дърво и накрая промълвил:
   -Нека венец само от твоя зеленина краси главата ми, украсявай отсега нататък с листата си и моята лира, и стрелника ми. Нека никога не повяхва,о , лаврово дърво, твоята зеленина. Бъди вечно зелено!
   А лавровото дърво тихо зашумяло с гъстите си клони в отговор на Аполон и сякаш в знак на съгласие навело зеления си връх."
   Дафина - лавър , лаврово дърво /бел.моя/.

   Из "Старогръцки легенди и митове", Н.А.КУН